/КРОСС/ Ако има нещо, което дава чувство за вечност в българското образование, то е станчето, на което децата от втори клас се учат да тъкат черги. На всичко друго беше посегнато, даже „Аз съм българче" в някакъв момент беше под въпросителна, единствено станчето надживя всички обществено-политически строеве, всички министри и славата му дивна премина от век на век с единствената подробност, че сега по избор на учителката то може да се сглобява не само от дърво, а за улеснение и от картон. В първи клас ще се учи предприемачество, във втори се тъче на станче, ще рече човек, че реформата се прави от Добри Желязков - Фабрикаджията. Със само три седмици закъснение в „Държавен вестник" беше публикуван окончателният вариант на наредбата за новите учебни планове. Очаквано промените се свеждат най-вече до увеличаване на едни предмети и намаляване на бройката часове по други. Няма да намерите учител на четвъртокласници, който смята, че 32 часа годишно за „Човек и общество" са достатъчни, при условие, че наученото се измерва с външно оценяване. Съвсем правилно е, че вместо един час седмично, „Човек и общество" вече ще се учи два. Това обаче не прилича на реформа