От няколко години расте една традиция. Да се правят големи културни събития на открито – съвместно от общините и разни издателства, неправителствени организации и тям подобни. Тя е крехка традиция. Като цвете, поникнало в асфалта, ако ми позволите това древно сравнение. Но нека не се заблуждаваме: Всяка традиция, свързана с културата и духа, е крехка. Вечни и непоклатими са само грубо-материалните неща. И традиции. Поне в България се оказа, че е така. Както се вижда – устойчива и мощна в България е само традицията на яденето на шкембе чорба. Или на банички. А може би и традицията в развалянето на хубави начинания. Но тази традиция, за която говоря засега, е непокътната. Това лято аз участвах в три или четири мероприятия (както се наричаха хепънингите и ивентите ха-ха – едно време) . Да – в цели четири! В Алея на книгата във Варна, в Алея на книгата – Бургас, Четящият човек – пак в Бургас, и Малкия сезон на театър "Сфумато". А лятото не е свършило и освен това... Освен...