/КРОСС/ Ще ви разкажа една история, която ще ви се стори много позната. Защото всички истории се повтарят, но човек така и не научава уроците от тях. Или може би не иска, защото така му е по-удобно? Да се качим на машината на времето и да пропътуваме няколко десетилетия назад. Годината е 1953, а мястото е Техеран, Иран. По това време силният човек в персийската страна е Мохамед Мосадък - демократично избран премиер, който и до днес за много иранци си остава символ, далечен блян за светска държава. Мосадък завършил образованието си в Париж, бил изключително широко скроен и мечтаел за светска и икономически стабилна страна, която да бъде отделена от религията и да поеме по свой автономен път на развитие. Като средство за справяне с бедността, неграмотността и слабата инфраструктура той виждал петролните залежи, които да послужат за изграждане на работеща индустрия. Затова Мосадък национализирал природните богатства и анулирал договорите за концесии с британските компании, които контролирали и като пиявици изсмуквали петрола, оставяйки трохите за иранската държава. За британците това бил сериозен удар и те се постарали да използват политическите и колониалните си връзки, за да наложат ембарго над Иран върху износа на петрол, като успели да го ограничат до минимум. Въпреки този икономически и политически рекет Мосадък си оставал изключително влиятелна политическа фигура, популярна най-вече в големите градове и сред интелигенцията