Тук започвам една поредица. В нея ще се разказва за тихите и незначителни приключения на героя на нашето време. Презрелият консумацията консуматор. Тоя, който е отчаян от безизходицата на консуматорския живот. Или по-точно – отчаян е от нея, но иска да преобърне с хастара наопаки този живот – и въпреки всичко – да намери в него смисъл и красота. Смешно е да се каже „безизходица”, когато се говори за живот. Всички знаем какъв е изходът от живота. Екзитус. Но аз имам предвид това: изходът от консуматорския живот е все същият, като всички останали Изходи... но някак си вратата сочи Надолу. Наникъде. А главата на новия герой, Аскета в мола – е мъчително извърната право Нагоре. Той търси местата, където има чист и свеж въздух за дишане за неговата душа и за волния му дух. Това е. Четете. В началото се прокрадвах и стенех. Да, когато отидох за първи път в мола, се движех в полусенките и внимавах да не издавам силни звуци. Като човек, проникнал с взлом в апартамента на родителите си,...