Калин Терзийски за в."Труд"   Аз, честно казано, съм писател. Преди криех това, но видях, че няма смисъл. Разбрах, че все нещо ще ме издаде. Че писателството ми е като мазно петно, което винаги се появява след всяко химическо чистене. Като някакъв белег на Горбачов, който даже "Вениш аутомат" не може да премахне. И няма смисъл от това да го прикривам с пудрата на лицемерието. Казах си: Ще живея във вечно напрежение, ще се крия и ще бъда нещастен - като хомосексуалист в Беларус, като травестит в Анадола. Не искам да е така!И започнах навсякъде да си го признавам. Подобно на алкохолиците в клубовете на Анонимните алкохолици. Аз започнах да казвам: Аз съм Калин Терзийски и съм писател. И сега нека да ви обясня, защо започнах с тоя увод