Двама гларуси забили яки шведки, мъкнали ги по баровете, ама се напили като талпи. Стигнали някак си до стаята, обаче единият заспал веднага. На сутринта станал и се вайка: - Леле, братооо, вчера как се изложих, та те оставих с двете, какво стана? - А-а-а, отсрамих ни. - Е как бе, и с двете ли? - А-а-а, не, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци. Поне честта си да опазим. Усмихни се, България! Признаваме си, че традициите не са това, което бяха. Легендарните гларуси от морските плажове, загорелите мъжаги, изплуващи все още в сънищата на чехкините на средна възраст, обедняха, напуснаха занаята и се преквалифицираха в лавкаджии и продавачи на царевица. Другите гларуси, които не даваха мира на туристите с граченето и се разхождаха нахално по бургаските балкони и кръжаха над пясъка, проумяха глобалния свят и се понесоха към София да търсят прехрана по боклуците. Заместиха ги гаргите, които нито са екзотични, нито са морски. Ще ни останат само спомените за романтичното...