Да си аскет в мола! Ето това е решение на житейския въпрос. Да обикаляш щандове и да вървиш покрай витрини – спокоен и умиротворен – без да ламтиш за нищо от нещата, изложени на тях. Та нима лъвът ходи из високата трева и иска да изяде всяка жаба и буболечка? Нали той яде месо и пие кръв? Но иска ли да изяде всичко? Ето го лъва. Той ходи и леко разклаща високите пожълтели треви. Пред него в далечината, на стотина метра – пасе спокойно стадо зебри. Нека си отговорим на тоя въпрос: Иска ли той да изяде всички зебри? И ако е ял вече – днес или вчера – иска ли той да изяде даже и една зебра? Най-вероятно не. Но защо се занимавам с лъвовете? Никога няма да знам нито какво искат те, нито какво се върти в прашните им и пълни с осили от тревите глави. Те не са аскети в мола. А аз съм. И знам, че аз – обикаляйки тревите на саваните – не искам да изям всички сърни и антилопи. И ни една зебра. Ако съм сит и съм похапнал добре зърнена закуска, аз не искам да пийна и капка кръв!...