/КРОСС/Разстреляният руски бомбардировач и показното убийство на катапултиращия летец от турските националисти, познати у нас с трагичната съдба на Сергей Антонов - „Сивите вълци", разместиха повърхността на геополитическите пластове. Ефектът беше като от мълниеносен удар на билярдна топка в ролята на нереализирания султан Ердоган, но чия е ръката зад билярдната щека, е въпросът... Коментар на доц. Дарина Григорова Гласове Ударът върху руско-турските отношения беше не само поредното препятствие на пътя на тръбата (в случая „Турски поток"), но и проверка на руската реакция - доколко Русия ще запази авторитета си без емоционална прибързаност, своеобразен тест по красноречивия руски израз „проверка на вшивость". В Азия се цени силата, но не хвърлената напосоки като турската провокация със сваления самолет, а тази, която идва навреме и ефективно - като намесата на Русия в последния момент в защита на Сирия с демонстрацията на нова военно-космическа техника и укрепена позиция на средиземноморския бряг с базата в Латакия при това в съюз със сунити и шиити срещу ислямистите. Медийното внимание беше съсредоточено повече върху последиците от икономическите санкции на Русия срещу Турция, които безспорно ще навредят на турската средна класа, на туристическия бизнес и на строителните компании, ангажирани в сериозни руски проекти, които само за една година са на стойност 4 млрд. долара