Още по темата:

В помощ на финансовия министър и на министъра на културата

 

Гарваните кацнаха на могилата.

Бяха много, за пръв път толкова много.

Разхождаха се като сенатори

от залеза на Римската империя

и кълвяха камъните белите камъни.

А момчетата с брадите пиха и тази вечер.

По стар навик изпиха всичко,

а после направиха пътека

до палатката на единствената жена.

На сутринта – с тежки глави

и без да срещат погледа й

те продължиха да копаят

сред белите камъни сред черните гарвани.

Копаха цял ден.

Едва привечер се натъкнаха

на древния княз, погребан с любимата си,

за който сетне писаха вестниците.

Те страшно се зарадваха на накитите,

на пръстените, на диадемите и на всичко останало

И скачаха като деца – момчетата с брадите.

А на сутринта единствената жена си замина.

Гарваните също отлетяха –

черни буци пръст хвърлени срещу вятъра.

Само момчетата с брадите останаха

и продължиха да копаят през деня,

вечер да се напиват,

а после по стар навик момчетата с брадите

правеха пътека до празната палатка

на единствената жена, която си отиде.

Но друга любов те не откриха,

макар че копаха цяла година,

диво копаха

и изравниха могилата със земята.