Когато се прочете в пресата становище, че „външната ни политика е поставена в условия на лични договорености и ангажименти, персонално мотиривани и изведени в ранг на държавни позиции”, някак човек се чувства неловко. Все пак става въпрос за международни отношения, сигурност, държавност, а обърканият свят, в който живеем и новите ни съюзнически ангажименти определено изискват нещо повече от приемственост. Да се говори за обезличаване на външната ни политика или поставянето й в русло, което не е в унисон с национални интереси, няма да е полезно, ако не е направено с идеята за създаването на ясно формулиран държавен интерес и външно-политическа стратегия. Нормално е България да предприема от една страна тактически и стратегически стъпки за запазване интересите си на Балканите, и по-специално в Македония, като най-близка братска страна. А от друга страна, следейки новите глобални фактори за нов глобален ред, да предприема необходимите действия за евентуалните последици от това....