Политическите сили в обсадения български парламент се обявяват срещу насилието, насилието е заклеймено и в общата декларация на президент и премиер. Но вече дори не ни е интересно защо думите, изговорени от трибуни и разпространени в медиите, кънтят кухо и празно, преминали са дори отвъд границата на приемливия популизъм. Опасна игра с огъня Във властовите сгради всеки е петимен да се изприкаже, а отвън полицията бие студентите. Една група българи е насъскана срещу друга. Платено и безплатно се насажда и провокира омраза - и намира добра почва, подхранена от масовата бедност, острия недостиг на елементарна битова сигурност и разпространяваните слухове и откровени лъжи, окалващи всекиго. Виждаме „метежния устрем", с който ГЕРБ иска на всяка цена да се върне на власт, свидетели сме и на решимостта на управляващата коалиция да не отстъпи и на йота от узурпираното място. Демонстративната глухота на правителството към всички видове недоволство, от социално до морално, не създава атмосфера на разум и съгласие, напротив. Сблъсъкът и противоборството между тези само на пръв поглед несъвместими сили, злоупотребяващи и с организираните в платени агитки хора, и с прилежащите им „подгряващи" омразата медии, е опасна игра с огъня