/КРОСС/ Утре никой не ти го е обещал. Това съм научила от мой близък, който цял живот разследва убийства и се рови в трупове. Смъртта понякога е избавление, ще каже някой. И ще бъде прав. Но ако жаждата за живот е толкова голяма, колкото са възможностите на човешкия мозък, тогава граници няма. Винаги съм смятала, че нещастието е момент, в който Вселената ни отваря път към Висшия разум. Отърсваме затлачените си земни мозъци и проглеждаме, макар и за кратко. С такива мисли се отправям към срещата си с Виктор. И се питам какво мога да науча от човек, който от години се измъчва от тежестта на болестта и който е съвсем наясно, че не му остава много време. Виктор Николов е на 33 години и рано е изпълнил голяма част от мечтите си – престижна работа, обична съпруга  и прекрасна дъщеричка на пет годинки