Разхождам се в мола и вдъхвам ароматите му. Пред магазина за ръчно изработени сапуни мирише на... В първия момент ми се ще да кажа: на амбра, на мускус, на пачули, на цивет. Но знам, че не мирише на тези неща, а мирише на химически съединения, които точно копират миризмата на изброените. Всичко е доста относително. Примерно циветът. Преди той се е извличал в горите на Етиопия и в горите на Танзания, като животинките цивети са били убивани. В по-късни и не толкова кръвожадни времена циветките просто са били държани в клетка и мускусният им секрет, наречен цивет, е бил събиран в шишенца от сръчни етиопки (представяте ли си ги как пият черно кафе в горещата етиопска нощ?). Но някъде от 1998-а циветът вече се синтезира и никой не мъчи клетите животинки. Единственото им участие в налудничавата човешка дейност е това, че от фекалиите им (но вече не в Етиопия, а във Виетнам) се прави най-скъпото кафе на света. Копи Луак. Така се казва кафето. Просто Господ е уредил нещата така, че...