Тази перифраза на изпълняваната от Васко Кеца песен „Със сто килиметра в час аз летя” ми идва на ума, чувайки за последното дебилно извержение, т.е. предложение на чутовната чиновническо-бюрократична мисъл на управляващите. А може би са трогателно загрижени за презрения роден пешеходец, изтормозен от нафуканите владетели на пътното, че и тротоарно платно? Не, че горкият не заслужава специално внимание, както прозряха още преди десетилетия безсмъртните Илф и Петров.