Един изтощителен маршрут от село Габарево, през масива Триглав, до връх Голям Кадемлия.
Не бих тръгнал да изкачвам втория по височина връх в Стара Планина - Голям Кадемлия (2776 м), ако не беше тази причудлива военна база, разположена отгоре му. Любопитството ме измъчваше още от хижа Тъжа. Опитах се да го покоря безуспешно през зимата от хижа Мазалат. Този път избрах най-дългия маршрут - от село Габарево, през хижа Соколна и високия над 2000 метра масив Триглав.
Оставих колата в края на черния път и поех към хижа Соколна. За три километра денивелацията е 700 метра. Хижата беше заключена, а бях привършил първата бутилка с вода. Предвидливо си носих две, но разбрах, че няма да ми стигнат. В средата на пътя би трябвало да има извор, там щях да реша дали да продължа.
И така, поех през живописния резерват Соколна, в изпепеляващата обедна жега.
Върховете се редяха един след друг и ставаха все по-високи. Вървях по зимната маркировка, след дълго изкачване следваше продължително спускане. В седловината, където започва масива Триглав установих, че съм наближил изворчето. Доста се въртях, докато открия една малка дупка, откъдето съвсем оскъдно извира ледена вода. Наложи се да разкопавам, за да напъхам някак гърлото на бутилката.
Запасен с животворната течност, нямаше връщане назад. Очакваше ме най-неатрактивния и изтощителен маршрут в Стара Планина. След стръмно подсичане излязох на връх Мазалат, откъдето за пръв път се откри гледка към Голям Кадемлия. Още четири километра и бях там, при странната военна база.
Вятърът се усилваше, захладня. Когато отворих вратата на заслона бях леко объркан. Очаквах да видя нарове за спане, но всичко което имаше вътре бе една голяма маса и три пейки. Толкова бях грохнал след осем часа вървене, че това ми беше напълно достатъчно.
Въпреки неудобната за спане маса, трудно станах преди изгрев.
С периферното зрение улових движение. Бяха диви кози и вероятно заслепени от изгряващото слънце не ме бяха забелязали. Когато започнах да се движа към тях, моментално запрашиха нанякъде.
Връх Марагидик и хижа Тъжа под него.
Ботев, само със сто метра по-висок, почервеня.
По обратния път предвидливо заобиколих останалите два върха на Триглав, долях си вода на изворчето, подсякох двете опасни подсичания, поговорих с младия хижар на Соколна и само за четири часа, с омекнали от вървене крака, бях на изходна позиция.
