/КРОСС/Винаги съм подкрепял бившият министър Христо Иванов и считам, че оставката му е много достоен акт. Поиска НС да гласува изцяло т.н. „историческия компромис", не се получи и си подаде оставка. Както многократно съм заявявал, нужна е много по-радикална съдебна реформа, а моите лични виждания за реформа в съдебната система отиват дори по-далеч от тези на Реформаторския блок. За съжаление, в НС няма подкрепа към момента за такива радикални реформи, така че се върви "на час по лъжичка". Вчера не беше отхвърлено всичко от предложеното в „историческия компромис", а само част. Част от приетите неща са полезни, за други е неясно. Това, което мисля, че е грешка на Христо Иванов, ГЕРБ и РБ за тази година е, че много малко се свърши по реформирането на самия съдебен процес, който касае най-пряко всеки гражданин на България. Когато вие влезете в съда, за да спорите с ваш клиент, доставчик, съсед, роднина, и т.н., вие нямате никакъв досег с ВСС, прокуратура, т.н. Вас ви интересува съдебният процес, а там има много какво да се реформира - такси, срокове, отговорности, бумащини, десетки пречки пред бързо и ефективно правораздаване. Неравномерното натоварване на съдиите също е сериозен проблем, който не изисква промяна в конституцията