За да обикнете българската литература, трябва да срещнете някой, който да ви я разкаже с любов. Не за хабилитация и дисертация, а просто от любов. Имаше такива хора някога, а може и още да има. Лично ние имахме късмета да се докоснем до една учителка по литература в Пазарджик, г-жа Енева, която с обикновени, но красиви думи, без дискурси и наративи, ни разказа за Ботев и Вазов с думи прости и красиви. Защото, ако не можеш да кажеш едно нещо просто, ти просто нямаш какво да кажеш. И почваш да усукваш идейната си несъстоятелност с катове мъчни думи, белким никой не разбере.