- Трепета, с който ние прекрачваме този свещен праг.
 -  Е?  - недоумяваше бащата.
 -  Юлия, това е много хубаво - обади се майка й.
 -  Може да е хубаво, но не е вярно.
 -  Кое не е вярно? - попита баща й.
 -  Няма такова нещо!
 -  Какво нещо?
 -  Трепет няма! И праг няма! Ходим си на училище и толкоз. Без праг! И без трепет!
 -  Сега още не го усещате. Като пораснете, ще разберете. А дотогава ще мълчиш, защото виждаш ли? — показа й той дланта си....