Всеки народ си заслужава съдбата.

Клишето дразни със своята категоричност. И ранява с внушението за обреченост. Един цар, управлявал на трона България 25 години, умира внезапно на 49 години, без да е боледувал до този момент. Нито тогава, нито по-късно никоя власт, застанала на кормилото на България, не се решава или не се интересува да установи, или поне да размисли, ако тази смърт не е естествена, кой е бил онзи неин толкова мотивиран противник (на държавата), че да дръзне да убие...