В неделя София за пореден път имаше своята поезия. Фестивалът "София:Поетики" – този път – пред самия Народен театър. И събитието наистина беше внушително. Ще ми се сега да излезе срещу мен някой, с когото да споря. Някой, който е склонен да каже така: Няма пари, народът е на ниско ниво, културата е паднала, затъпяването е тотално. Не. Тогава някой от опозицията може би. Просто – спори ми се. Да е някой от тия, да речем – вечните черногледци, интелектуалци и драскачи по Фейсбук стени и вестникарски страници. Които ако сутрин не ударят една доза окайване за това колко сме зле – цял ден ще треперят – като някакви измъчени алкохолици. Като някакви измъчени мизериохолици. Ще ми се да поспоря с някого, който злорадо потрива ръце, казвайки, че чалгата е заляла всичко, а българите са подивели и оскотели; и сега остава да започнат да се ядат един другиго. И то – без да използват прибори и без да се готвят по рецептите на някой цивилизован Иван Звездев. Примерно бих поспорил със...