„Няма да дойдат, ще видите”, изплю се ядно Пламен, стрелна фаса с палец и среден пръст и хвана лопатата. На всички ни беше ясно, че така ще стане и нищо не казахме. Само Христо повдигна трудовашката количка и подкани да товарим. Беше адски горещ юли, какъвто може да има само в Плевен. Живеехме вече десет месеца там и се бяхме наситили и на лютата зима, и на жежкото лято. Мислехме само как след тридесет дни ще сложим онова „Т” на пагоните с образовки и ще се разотидем по родните места за задължителния полагаем отпуск след школата. Строяхме „най...