/КРОСС/ За мен днес е изключителна чест - на прага, напускайки своя пост, с единия крак обратно в гражданското си състояние, като последна своя публична проява, да се обърна към вас и да ви поздравя с този великолепен празник и с този великолепен юбилей. Пред вас, в тази институция, която е кивот на правосъзнанието, защото държавността пораства и пониква от правосъзнанието - не просто от правото, като една нормативна реалност, а от неговото осъзнаване, от нашата професионална свяст за него, за това що е справедливо. Парадоксално е, че Темида се изобразява с превръзка на очите. Но справедливостта винаги има конкретни лица и това са вашите лица. И тези лица са прекрасни, и затова за мен честта да ви поздравя днес е невероятна. Позволете ми да споделя с вас на изпроводяк едно мое наблюдение. Да, парламентът онзи ден отказа да постави ценността на независимостта на съда на най-високото място, на което цялата европейска цивилизация винаги я е поставяла, и това е едно от нещата, които я обозначава. Но независимостта не се дава, независимостта не се записва в Държавен вестник. Тя е реалност, в която всеки един от вас живее. И аз искам да споделя с вас огромната си гордост от това, на което станах свидетел през тази година, а то беше един - не първият и със сигурност не последен, но един от актовете на вземане в ръцете от българските съдии на тази независимост, чрез вашето участие в тези дебати, които се случиха