Дали някой празнува в неделя? Защото беше 9 септември, ако не забелязахте. Спомням си, че преди трийсет и пет години моят дядо събираше целия ни голям род и правеше истинско празненство – все едно комунистическият празник беше някакво родово-общинно увеселение. Не се печеха агнета на шиш, но всичко останало си беше по реда. По-младите жени тичаха и шетаха, мъжете седяха и пиеха малки ракийки, децата препускаха на тумба напред-назад между табуретките в едностайния апартамент. Имаше тук-там вратовръзки по червените шии, всички ставаха и си отстъпваха места, пристъпваха от крак на крак в теснотията, кланяха се един на друг до гърди и до пояс и се прегръщаха фамилиарно. Все едно си попаднал в сцена от средата на 19-и век. Само дето по радиото гърмеше някаква неприятна партийна музика. Но някой бързо спираше радиото и хората си отдъхваха. И се отдаваха на приказки за тези, които не присъстват. Живите и умрелите. А сега не празнуваме. Дядо ми отдавна седи в някоя боядисана с...