… и защо като любител на технологиите предпочитам добрия стар хартиен билет.

Напоследък често пътувам с градския транспорт. Месечната карта не ми е нито удобна, нито изгодна, но пък талоните за по 10 пътувания ми вършат чудесна работа. Защо обаче използвам хартиените носители, а не високо технологичната пластмасова електронна карта. Ами ето едно пряко сравнение:

Цена на носителя (еднократно): безплатно 2,00 лв. Цена за 10 пътувания: 8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване) 8,00 лв. (0,80 лв. за пътуване) Важи в автобуси: Важи в тролейбуси: Важи в трамваи: Важи в метро: Важи за превоз на багаж: Може да се купи/презареди: навсякъде само от специализираните пунктове

А сега да видим какви са ползите за компанията за градски транспорт:

Първоначални разходи: за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните за пластмасов носител, които обаче се заплащат от клиента Презареждане на 10 пътувания: за хартия, воден знак, нарязване и лепене на талоните реално няма разходи Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по спирки: Може да се получи ценна статистика за пътуващите и натоварването по дата и час: Може да се преотстъпи на гратисчия: талон No. 10 Може да се фалшифицира: лесно трудно

Както може би се досещате, пътуването с електронна карта би следвало да е по-евтино от това с хартиено билетче. Да, ама не…
За сравнение, в Лондон собствениците на Oyster card пътуват много по-евтино от тези с нормален билет. Защо тогава в София пътуването с подобна карта е по-непрактично и дори по-скъпо, ако се има предвид първоначалната цена?

Не разбирам…