Голяма част от хората, ако в дадения случай могат да се назоват така, се отнасят към децата си като към пречка и вместо да се занимават с тях ги слагат пред телевизора, докато извършват „по-важните“ дейности за деня. Резултатът е налице – благодарение на непрекъснатото вторачване в екрана (определян от някои мъдри хора като „дупка в глобалната кофа за боклук“) децата се превръщат в нещо, което не би трябвало да бъдат. Американската фотографка Дона Стивънс е направила цяла серия портрети на невръстни представители на обществото, които прекарват по 24 часа седмично пред телевизора. Снимките говорят сами за себе си.