Уважаеми Г-н Президент, Когато пиша това обръщение, преди 34 години, в една Лондонска болница, агонизираше за последно на този свят големият български белетрист, публицист и драматург, Георги Марков. Същият ден той напусна този свят. През тези тридесет и четири години наглостта на комунистите бележеше връх на всяка годишнина и още няколко пъти през годината - по повод и без повод. Остатъците от комунистическите тайни служби не позволиха да излезе истината за убийството, а напротив - унищожиха някои от съществените материали, правиха опит да се нападне архива през 1989 г., пускаха слухове, че самият Марков е човек от ДС - въобще изпълняваха и изпълняват стриктно директивата на МВР от 1979 г., в която се казва, че трябва да се насочи вниманието към западните служби, а самият Марков да се сочи като служител на ДС.