НЕПОЗНАТИЯТ НЕ РАЗБИ СВЕТА на Адам от раз. Точно това си внушаваше впоследствие Адам Прайс, но то си беше чиста лъжа. Още в първия миг, от началното изречение на другия, Адам сякаш усети края на битието си на задоволен жител на предградията, женен, с две деца. Само по себе си изречението беше съвсем просто, но в тона му се съдържаше оттенък на информираност, че дори и загриженост, който подсказа на Адам, че каквото било – било. – Нищо не ти налагаше да останеш с нея – каза неп