В зората на XX век понятието „музикално творчество” все още се отъждествява с професионалните композиторски школи, родили ренесансовата полифония, оперната, инструменталната и симфоничната култура през последните три столетия, но музикалната панорама на двайсетото столетие вече започва да обхваща и популярни жанрове, които е невъзможно все така да бъдат пренебрегвани с аристократично високомерие, като тези жанрове генерират своеобразна симбиоза между непозната източна екзотика и непоклатимо наложилия се западен модел, между които попада и България – точно тази еклектика е обект на анализ в енциклопедичното изследване „Когато Западът среща Изтока” (ИК „Изток-Запад”) на известния музикален критик и историк Владимир Гаджев. За да осъзнаем процесите, ...