/КРОСС/ Изпитвам изключителна радост от факта, че пошлата пиеска, наречена „съдебна реформа", приключи. Радвам се, защото това нещо, представяно ни по един кичозно-възторжен начин за „реформа на реформите", беше чисто и просто проектче на „Америка за България" и на няколко финансирани от тази фондация НПО-та и медии. Истинската цел на въпросното проектче нямаше нищо общо с желанието на мнозинството български граждани - да има най-после справедлив и бърз съдебен процес. Истинската цел на фалшификацията, наричана от американските стипендианти „съдебна реформа", беше тъкмо те да овладеят ключовите постове в системата, да си назначат свой Висш съдебен съвет и свой главен прокурор. Мечтаната цел на т.нар. „съдебни реформатори" беше не да излекуват системата от тежките й недъзи, а да я върнат в състоянието й от края на 90-те години, когато там колеха и бесеха хората на един бивш премиер и настоящ лаборант. И след като напълно логично се провалиха в това си намерение, „реформаторите" опищяха света с воплите си как България „неотвратимо затъвала" и „ставало страшно". Да четеш в наши дни изданията, чиито журналисти си получават заплатите от „Америка за България", е все едно да четеш библейския Апокалипсис. Св