/КРОСС/ Още когато ГЕРБ прегърна насилствено нищожната демодирана злобна десница, за да сътвори „кабинет на стабилността", беше ясно, че това правителство скоро ще се разклати. Най-вече защото реформаторите няма да издържат да не се ОТРЕКАТ от Борисов и да го залеят публично със своето презрение. Просто те така се осъществяват - през омразата. Така дишат. Ако не изпитваха омраза, как щяха да се идентифицират? Това е най-важната им черта, която ги отличава от всички останали политически ангажирани групи в българското общество. Всеки грамотен човек разбра, че Бойко прибра под шлифера си тези, които винаги са го ненавиждали, само защото имаше много силен натиск отвън да ги прибере. В името на спокойствието с брюкселските псевдовелики фактори, нищо че беше нещо като национално предателство, Борисов предостави на ненавиждащите го дори ключовите министерства - като външно министерство, министерство на отбраната, министерство на икономиката, министерство на правосъдието, министерство на здравеопазването, министерство на образованието и др. Въпросът „защо е това несъразмерно разпределение на министерските кресла в полза на реформаторите" многократно бе задаван на премиера. Но отговор нямаше. Защото как би могъл Борисов публично да обясни, че го притискат отвън и му се налага да прави понякога такива компромиси с фигурите за министри, които могат да бъдат определени като тежка излагация