Днес тръгвам към мола със следната мисъл: На обикновения живот трябва да се прави страшно усилена реклама. Иначе никой няма да го пожелае. Никой няма да си го вземе. Да, искам да кажа – никой няма да поиска да го живее. Силна и много майсторска реклама му трябва на обикновения живот. И аз вървя към мола и разсъждавам дали аз искам да му правя реклама или не. Нека сега обясня. Човек се ражда сякаш с едно особено обещание или го придобива още в първите си мигове: че ще бъде щастлив и чудни удоволствия ще го обграждат отвсякъде. И как няма да придобие това усещане още с първите си мигове – та нали само отварянето на устата вече му донася най-божествената наслада – гърдата на мама. Мама на научния език на нашата цивилизация означава гърда. „Мамила” или „майчица” – означава зърното на гърдата. Става въпрос за латински термини. И така - човек заживява в очакване на наслада и щастие. Но те не идват. И ако някой се опита да каже, че насладата и щастието са съвсем различни неща ще го...