Хубава работа, ама царска! Та и тая на Киро от Катуница такава. “Синът ми си отиде млад. Вдигнах на гроба му навес, от дъжд да го пази и в пек да му прави сянка.” Да не дава Бог тая бащина грижа. Цар Киро знае от нея колко боли, знаят го и други бащи. В мъката си те са равни. Но не и в гробищния парк...