Да решиш точно в деня на Съединението да си в Албания, сигурно не е най-патриотичната идея. Но ако си спомниш нещо учено в часовете по история и по-точно, че някога, по времето на Първото и Второто българско царство държавата ни е стигала и дотук, някак успокояваш тези „угризения на съвестта”. Още повече, че в тази страна живеят около 50 000 нашенци, т.е. българи - християни и мюсюлмани, които за наша изненада срещаме често в градовете, които посетихме. И по-точно те ни спираха, щом чуеха българска реч и бързаха да ни напомнят да не ги забравяме. Странно, това не се случва често по света. Особено на фона на видяното в Македония, където след Скопие, вече и в Тетовско и Гостивар се веят само албански знамена и издигат снага джамии, повечето нови като къщите покрай пътя. Всъщност това са първите впечатления и за Албания още от границата – мощно строителство, май безразборно и безкрайно много нови къщи покрай пътищата. Разноцветни, големи, с цветя пред тях и толкова много боклуци...