Покрай първия учебен ден се зарових в недотам обраслите ми в паяжините на сенилността спомени за него. Оказа се, че не мога да се сетя дори за името на първата ми даскалица в началното училище. Благодарение на пожълтелия албум със снимки поне успях да се обърна с благодарност към родителите си. Не за друго, ами поради факта, че не са ме облекли като оберкелнер в пазарджишкия хотел „Елбрус”. Баща ми е оттам, впрочем. А около мен на фотосите има доста нещастни хлапетии, предрешени в бели ризи и черни елеци, чиито родители явно не са били толкова благосклонни към формирането на добър вкус у отрочетата си. Държа да отбележа, че съществителното „даскалица” го употребявам, влагайки положителен заряд. Явно още ми държи влага от часовете по „Любословие” при Гергина Тончева в Класическата. Тя вече не е директор на НГДЕК. Къде по собствено желание, къде поради амбициите на разни напънати агенти, на които сигурно сама е проправила път. Но, стига излияния и да минем по същество. На 14-ти...