Помните ли времената, в които български филми стъпваха в кината по-рядко, отколкото Ахмед Доган в парламента? В края на 90-те да чуеш “нашенски” диалог в тъмния салон си беше екзотика, звучеше странно. И то не само защото звукът бе отвратителен, а актьорите си мислеха, че театралното декламиране ще ги превърне в софийски вариант на Лоурънс...