Дори да се приеме, че присъдата на Йордан Опиц е справедлива, че е в пълно съответствие с действащите закони, че с намаляването й от първа до последна инстанция е демонстрирано снизхождение от страна на съда, че няма място за съмнения в неговия професионализъм – пак ще остане нещо, което не може да се приеме. И то е, че правилата за неизбежната отбрана са ясни, добре дефинирани в Наказателния кодекс и въобще не се нуждаят от промяна. Няма как да се приеме, защото след всеки подобен казус се чувстваме още по-объркани, а някои и по-уплашени. Но за абсурдно съжаление по-големият страх не е за потенциалните престъпници, а за потенциалните им жертви. При тях популярните примери от съдебната практика служат като превенция срещу използването на сила или оръжие при защита на имоти и животи. Докато посланието към потенциалните престъпници е, че съществува съвсем минимален риск да пострадат сериозно, да бъдат простреляни или направо застреляни на местопрестъплението. Понеже този, който го...