/КРОСС/Часовникът тиктака за РБ. Единственият вариант блокът и съставните му части да оцелеят като политически субект е министрите му да се оттеглят от кабинета. Това е тежко решение, което ще доведе до правителствена, а може би и парламентарна криза. Вероятно е да последват и парламентарни избори много скоро, а при всички случаи не по-късно от година. И за РБ, а и за страната този вариант не е добър, но е все пак по-добър от безпринципните му алтернативи. Вярно е, че България се нуждае от стабилно правителство и това е така не само заради международното положение. Но това не значи, че с този аргумент всякакви политически мизерии и изневери на избирателите могат да бъдат оправдани. А и в крайна сметка парламентарните кризи и изборите са елемент от демократичната отговорност на политиците: те водят до изчистване на проблеми и създават условия за по-добро упрвление. Тази криза беше предвидима и можеше да бъде избягната. Но ГЕРБ напълно съзнателно влязоха в нея, водени от песните на обичайните им сирени. Песни за собственото неотразимо величие и монолитност на партията на Борисов и правопропорционалната „малозначителност" на реформаторите, съчетана с „неефективност" и „недисциплинираност" (като че ли парламентаризмът е елемент от строевата поготовка в казармата)