Днес споменаването на лозунга ''Героят е винаги в строя!'' рядко буди ясен спомен. Дори тези, които в края на 70-те и през 80-те години на XX в., са се оказали част от «младежките трудови колективи», включени в кампанията, най-често се сещат единствено за банкетите, устройвани със заплатата на «героя-патрон». Колкото и да е абсурдно, повече от 10 години – между 1977 г. и 1989 г., се оказва, че «безсмърните герои на комунизма», макар и нетленни, могат да се окажат и колеги, получаващи реална...