Зачестилите, но не съвсем безобидни „престрелки” между Македония и България във връзка с т.н. кражби на история, или просто изопачаване на историческата истина, поставиха на дневен ред въпроса не само за нашата стратегия в областта на външната политика, която се отнася до Западните Балкани, но и до движението на всички в региона по пътя към ЕС. Още повече,че заетият със себе си в момента ЕС, в който се пишат различни варианти на нов договор с цел не само изход от кризата, но и запазване на позиции като основен играч в геополитиката, е по-склонен да повтаря „страните от Балканите да си напишат домашното, а Брюксел е на разположение за всякаква помощ”. В този дух и звучаха изказванията на Щефан Фюле, комисар по разширяването, който при неотдавнашното си гостуване в Скопие посочи,че „ ние няма да коментираме чувствата или интерпретациите на която и да е от страните, от двете страни зависи да обсъдят и преодолеят проблемите”. Периодът е преломен не само за Западните Балкани. Не...