Либерализацията на енергийния пазар ще увеличи дела на енергийно бедните хора, а в бюджетите на общинските училища, болници и дружества няма предвидени средства. Това каза вчера Пламен Димитров, президент на КНСБ. По думите му през следващата година, след либерализацията на енергийния пазар, цената на тока ще нарасне. Той даде за пример Румъния, където през първата година след освобождаването на пазара цената е скочила с 15-20 на сто.

Затова от Икономическия и социален съвет, чийто член е и Димитров, смятат, че трябва спешно да се преразгледат нормативните документи, определящи минималния доход за енергийно подпомагане, да се определят критерии за енергийна бедност и точно да се формулира понятието "енергийна бедност“, да се увеличи броят на санираните сгради, държавата да плаща по-големи субсидии на общините, в които има повече санирани сгради. От КНСБ посочиха още, че според данните на Евростат близо 40 на сто от българите са енергийно бедни.

След либерализацията в Румъния за две години броят на енергийно бедните е паднал от 12% на 7,5 на сто от домакинствата, съобщи в края на миналата седмица шефът на „Вътрешен енергиен съюз“ в ЕК Клаус-Дитер Борхард.