Турция е прекратила участието си в подготовката на проекта за скоростен път от Русе до турската граница, обявен от правителството на ГЕРБ за приоритетен през пролетта на тази година. Това стана ясно от изказване на регионалния министър Лиляна Павлова пред журналисти в понеделник. Работата по проекта ще продължи на двустранна основа между България и Катар, която бе привлечена като потенциален инвеститор при посещението на премиера Бойко Борисов в арабската държава през май, обясни Павлова. Идеята е 300-километровият път от Дунав мост І до турската граница да се изгради чрез публично-частно партньорство, тъй като трасето няма право на европейско финансиране. Проектът се оценява на 1.5 млрд. евро по предварителни разчети.   Колегите от Турция се оттеглят, защото на този етап не намират достатъчно интерес, за да се включат в този процес, каза министърът. Павлова присъства на подписването на договор за обновяване на резиденция "Евксиноград". Проектът по Оперативна програма "Регионално развитие" е на приблизителна стойност от 9.8 млн. лева.   Лиляна Павлова уточни, че отказът на Турция не е официален, а е отказ в рамките на работните срещи и това не променя отношението на катарската страна по проекта. Тя каза, че остава отворена възможността за участие на турската страна както в проектната компания, така и да кандидатства за концесия за изграждане и експлоатация на пътя.   Министърът припомни, че желанието на българската страна беше компанията да се създаде до края на годината. Учредяването й преди всичко зависи от колегите от Катар, защото ние сме готови да направим това веднага, допълни министърът. В края на септември се очаква да бъдат обявени предварителните прединвестиционни проучвания по проекта, както и да бъде готов меморандум по него. Ако всичко е наред и го подпишем през октомври, би могла да се направи и регистрацията на компанията, допълни министърът. По-рано Павлова обясни, че участниците в проектната компания ще си поделят разходите по подготовката на концесионната процедура за пътя Русе – Свиленград, след което ще се търсят частни капитали. Единственият финансов ангажимент на България е да плати отчужденията по трасето и строителните разрешителни.   За трасето на пътя Русе – Свиленград се обсъждат три варианта, а Турция беше предложила и свой четвърти, включващ изграждането на нов граничен пункт. Друга опция е за път Русе – Малко Търново, който ще свързва Варна и Бургас и така ще се реши проблемът с липсата на пари за т.нар. магистрала “Черно море”. Вариант е и пътят да минава през прохода "Шипка".   По думите на премиера Бойко Борисов от едно от министерските заседания изграждането на новия 4-лентов път ще превърне Русе във втора столица на България, всеки тир ще носи приходи от 600 лева и “ще се вдигат пенсии, ще се вдигат заплати”.   БСП пък обяви проекта за предизборен балон на управляващите. "Оповестеният наличен трафик по това направление е около 7000 превозни средства на ден, а според прогноза той може да се увеличи с 40%. Възникват няколко съществени въпроса: необходим ли е четирилентов скоростен път при наличния слаб трафик, въпреки прогнозата за неговото увеличение. По всички правила и общоприети практики, за такъв път се изискват минимум 20 000 превозни средства на ден, а ние сме твърде далеч от тези минимални нива”, коментира червеният депутат Димчо Михалевски, който е бивш зам.-министър на регионалното развитие.   На базата на публично-частното партньорство и тол-таксите, без допълнителен ангажимент на държавата по този проект, е трудно да се постигне добра възвръщаемост на капитала за възстановяване на вложените инвестиции, отбеляза Михалевски.   “По приблизителни изчисления възстановяването на инвестицията е със сигурност над 30 години, а в реален сценарий - към 40 години. Това означава годишна възвръщаемост около 3% годишно”, допълни той. Днес България има по-голяма нужда да си закърпи дупките по пътищата, а не да се втурва в проекти без икономическа полза, заключи Михалевски.