- Слушай ме значи, на тея съм им казал, ще им свалим обвинението и запорите, ако продадат печата. Ама не веднага - каза гласът свише.
- Кога? - попита синът на агент Баян.
- Сега кво сме? Септември, така, декември три, март шест, изборите след девет, след шест месеца да падне.
- А те тия шест месеца няма ли да удрят с печата?
- Няма, ще удрят за мен, нали ти казвам, разбрали сме се. Иначе им дигаме мярката и в кауша да пъпчасват там! - избоботи гласът свише.
- Добре, ще стане! - отсече синът на агент Баян.
- И нали говорихме, ти ще си Главен - в гласа свише се мярна подкупна нотка.
- Абе говорихме, ама пишат, че такова, Цацата... - прокрадна се съмнение у сина.
- Цацата е мюре, спокойно. Така го измислихме. Ти си. Само да не се издъниш нещо?
- Няма, държа ги здраво там.
- Айде тогава.
Всички прилики с действителни лица и бъдещи събития никак не са случайни.
