Коментар на Бойко Ламбовски за в. „Сега”     Сигурно е било някъде около 87-88-а година, когато ми се случи да пътувам в кола с партийно-комсомолски функционер от високите етажи, и разменихме по няколко думи. По радиото в колата прозвуча песента на "Тангра": - "Този град, в който аз съм роден, / за мнозина навярно е скучен. /Разпиляват се ден подир ден,/ просто няма какво да се случи...". Функционерът се намръщи: "Къде гледат другарите от културата, кой е разрешил тази песен? Как така се обижда провинциалният гражданин, защо се обругава провинциалният бит? Трябва наказания да има, идейно-възпитателната дейност трябва да се засили, безобразие!..." Слушах го и се дивях. Тогава се дивях на квадратната глава и мизерните арт рецептори на въпросния началник, днес още повече се дивя