Коментар на Христо Христов   Беше ранна зимна сутрин. От онези, в които не стига, че ти е трудно ставането от леглото, но и навън е все още тъмно и това допълнително тежи на клепачите. От години докато си правя сутрешното кафе обичам да пускам телевизора. Не защото следя конкретен сутрешен блок, а просто нещо да създава шум и да ми пречи да заспя отново докато кафеварката не започне да свири. Така беше и тази сутрин. Старият ми JVC телевизор издаде онзи характерен звук, все едно някой електроуред дава на късо, и започна да повтаря една думичка – Белене. Първоначално, както обикновено не обръщах внимание, но след около 25-тото повторение в рамките на 2 минути любопитството се надигна в мен и очите ми потърсиха екрана