Ние, страничните наблюдатели, изказваме мнение и често спорим за кървавите конфликти по света. Дори заемаме позиция. В много от случаите обаче тя е формирана от тази на бомбандиращ пилот, който вижда само еднa малка карта на електронен екран. Това в повечето случаи не ни позволява да вземем предвид различните гледни точки, културните различия или историята. И се подвеждаме. Не виждаме какво стои от другата страна на електронния екран. А именно сълзите. Ридаещите гласове, които са невидими за Западния свят и са  ужасяващ шамар за всеки, който се докосне до действителността.  Не политическата, а онази на измъчените. На хората. Изображението на цивилното съществуване. То може да се съзре най-добре в чистите очи на едно дете, което си задава морални въпроси за жестокостта и глупост...