Преди време съм държал изпит по право във Великобритания. Може би това е причината в последните 20-тина години да имам присмехулно-пренебрежително отношение към т.нар. българска юридическа школа. Дълбокомисленото бърборене на българските юристи винаги ми е звучало като монолог от лош холивудски филм от 1950-те години, в който главният шаман доказва на населението, че именно този уловен от воините на племето бял археолог трябва да бъде принесен в жертва на племенния бог, за да има добра реколта от царевица. Казано по-съвременно: разсъжденияата на българските юристи в най-добрия случай звучат като пледоарии на адвокатите на иранския фундаменталистки президент Ахмадинеджад; а в най-лошия – като разсъжденията на адвокатите на узбекския сатрап Ислам Каримов в момента, в който оправдават избиването на 800 мирни демонстранти.