Къде се завръща българинът, който живее в чужбина? Кои сме ние, лутащи се по далечните и негостоприемни земи на чужбина? Коя сам аз, българка, живееща в Испания, или испанка, тъгуваща за България? Защо съм тук и накъде искам да тръгна? Все въпроси, които си задавам отдавна и отлагам отговорите, защото ме сковава страх - същият страх, който накара родителите ми да заключат входната врата на дома ни в България и да тръгнат да си търсят късмета зад граница. Сега сме тук, понасяйки лишения от друг тип – загуба на роднини, приятели, неща, които си обичал. Като си помисля само, че приятелките ми в България ми завиждат, въпреки че всеки път им обяснявам, че щастливките са те, а не аз...