Тия дни един мой учител, професор Гутев – големият кардиолог – каза по телевизията по повод някакви дни на кардиологията, че между една втора и две трети от смъртните случаи в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Аз горе долу помня статистиката и от преди двайсетина години и този факт не ме впечатли особено много. Естествено е в едно пазарно общество всяка една професия да изтъква сама себе си малко повече от другите, да си придава малко по-голяма важност. Чувал съм подобни стряскащи и апокалиптични неща да говорят и алерголозите, че даже и кожните лекари с техния любим кожен рак. Но не това е нещото, което ме впечатли. Чувайки този неприятен и верен факт, аз се замислих. На какво се дължи тази сърдечно-съдова смъртност? Защо българите умират толкова често именно от сърце? И помислете – как звучи само! – да умреш от сърце! Нещо като: да си поживееш от сърце; или - да попееш от сърце...Но при нас се получава най-вече – да умреш от сърце. И така – заразсъждавах......