Преди време го описах с предложение за медицинска диагноза, нео-тоталитарна хиперфагия. Или безконтролна политическа лакомия, атрофирала всеядност без граници. Звучеше като хипербола, вече не. Пред нас се разстила в своята цялост милитаристичното туловище на една безконтролна власт. След агресията на думите и жестовете дойде и голата сила, пладнешкия милиционерски преврат на градските пространства, озъбването на железата и щитовете.