Безконтролно лакомата власт иска да си произведе и подходяща социална структура. Пенсионериат, който да стои завинаги заклещен в своята безпомощност и безкрайна надежда за държавно подаяние. Силовиат, който да се грижи за последователното оглупяване и физическо респектиране на независимите единици в обществото. Емиграиат, в който попадат заблудени от своите мечти за нормалност млади хора и чиито надежди хирургически се отстраняват от типажи като патологичния Стати Статев. Непукиариат, излегнал се безцелно в собственото си битие, чужд за собствения си живот и отдаден на „малките радости“. Чалгариат, изсмукан от цели, ценности и бъдеще, вакуум, запълнен от вторични субстанции и кич. В самото подножие на върха на социалната пирамида е обслужващия персонал на олигархията, услужливата многолика периферия с десетки причини да не бъде свободна. Най-усърдните пък могат да бъдат допуснати и до самия олигархичен двор, за освежаване на „елита“, генетично разнообразие или просто веселба. Засиленото ускоряване на концентрацията на власт, пари и сила прави подобна структура не просто възможна, но и вероятна.